В предишното си включване споменах за тезата на документалния на BBC Как изкуството създаде света, а тук му е мястото да си нахвърлям бележките по него преди да съм ги забравила.
Темата е, разбира се, стара като света, но понеже дойдоха времена, в които сме склонни да се самозаблуждаваме, че вече не ни е нужно да "четем между линиите", а навярно това е А,Б,В -то на измислените нови журналистически специалности, с които ще ни дари Болонската реформа в Империята... Нека се върнем към изворите!
И така (повествованието ми не претендира да е повече от свободен преразказ на филма)... чужденецът-централноевропеец от Стоунхендж, който разходил изящните си златни накити сред възхитените туземци на Британските острови, преди едно 5 хиляди години, бил наясно с предимствата на целенасочено отработения имидж. Величавият му облик постигнал желания ефект у туземците и, току-виж, бил основната причина да му се покорят и заработят за него, вдигайки комплекса. Тъй или инак, това е по-маловажното... в сравнение с великото му откритие, използвано едно към едно до ден днешен: достатъчно е да се сравнят снимки и картинки (образи!) на древни и модерни високопоставени особи. Не, не само репортажи на преживелите времената си монарси по света (било английската кралска особа, било японския двор)! И диктаторските униформи отпреди или следнаполеоново време, та до днес... и те не са лишени от златни пагони, копчета, везмо и катарами!
Добре, ама, с властта, тоест Империята порастнали и проблемите й: как да придобие велможата й видимост по всичките й краища, простиращи се в четирите посоки на света?! Да, иде реч за Дарий I: владетелят на златната империя, според добре познатия библейски сън на Навуходоносор.
Великият Дарий, чиято царствена особа намерила начин да се афишира пред разнородните си достъпно и ефикасно: чрез каменни афиши като този от Персепол, на който са изобразени верни люде от всички краища на империята, поднасящи дарове на един щедър, справедлив и благосклонен господар. Пропагандната машина (т.е. изкуството, именно ТО!) разработила подходящите символи, изражения и изображения по внушителен начин и... успехът не закъснял! (и нашите земи са в територията й, чудно защо ли все забравяме поучителните нещица от историята си!)
Величавата тази империя можела да бъде покорена единствено от... още по-находчива пропагандна машина... от последно поколение (хай-тек, де!). Виждаме я в образа на Александър Велики. Изобилстват из нет-а подробните естетически и критически оценки на известната помпейска мозайка на баталната сцена от Исос (Issos), в която смелият и гологлав Александър убива с поглед умрелия от ужас Дарий III, впечатлява и популярността на този вид "афишно изкуство" (а, то... друго има ли?!) из древния свят. По-интересното е, че според съвременните изследвания, образът на Александър - така широко познат ни от бюстове, монети, мозайки, каменни релефи и пр., бил създаден много преди звездното момче да спечели каквато и да било битка... от любящия и амбициозен, вярващ в звездата си баща: Филип Македонски!!!
"Крушата не пада по-далече от дървото", така, че поредното обновление на високотехнологичната пропагандна машина се дължи на самия Александър Македонски - велможата завещал на идните поколения василевси простата и гениална идея да "облекат" в пресветлия си лик всички монети в Империята си! Какъв по-успешен афиш, листовка или позив на властта би могъл да се измисли?!
Всяко попадение си има и допълнителни разработки: на приведения тук пример може да се съзерцае Великия Александър, увенчан с рогата на слънчевия бог Амон!За жалост, дори и най-прекрасните отркития в човешката история, тъй или иначе биват опорочени. За това, обикновено, се е грижела и се грижи последната от Империите: тази именно, с която свързваме самото понятие и тази същата, чиито последни дихания се опитват да просъществуват в нещото наречено "обединена европа" (ако съответстваше на понятието бих я изписала както подобава на лично име, но не би!).
Империята, т.е. РИМ бил в остра криза... разделен на две основни фракции, които воювали по всички възможни фронтове. Дори облеклото и модата се размахвали като идеен гладиус в ръкопашни боеве между републиканците (консерватори) и поборниците за нов световен ред (нещо като монархисти). Октавиан (познат ни повече като Август: наместник или губернатор на провинция Македония, прочее - вестта за смъртта на Цезар го сварва в Аполония Понтика!) бил голобрадо момченце, неособено запознато с римските политически афери, но... явно имало къде да научи за силата на добрата пропаганда и за ползата, която би му донесло едно евентуално съдружие с Цицерон!
В резултат: царствените му бюстове с лаврови венци били подкастрени в полза на новия имидж - известната му статуя Август на Прима Порта, чрез която е представен на Сената прилично и скромно подстриган и вчесан, с боен нагръдник, но... бос и изпавящ гола ръка не като воин, а като оратор. Посланието тъй или иначе постигнало желания ефект и в Империята била провъзгласена неговата Pax Romana... докато той се заел с всичките си сили да се освободи от знайните си и незнайни врагове. Да, не пожелал да бива наричан Цезар... приживе; смятал се за "пръв между съгражданите си" със същата скромност, с която Ленин и Сталин се наричали другари!
