За басконския, гасконския или наш Васко и Леонор Аквитанска

Из поредицата: Империята, като пълзящ и вечнозелен бръшлян, който пуска клони и впива корени до края на земята (Finis terrae: днешна Галисия)

В тази неособено ранна сутрин, съвсем случайно срещнах една интересна тема в напълно непознат ми блог. Още по-добрата новина е, че там кипи дейност, водят се разговори, а дори и диалози и коментиращите се уважават помежду си: досущ както в "доброто старо време".

Фактът, че това ми се стори невероятно, екзотично и атемпорално, ме накара да се почудя в кой (и какъв) свят живея. Затова и предвид, че е безсмислено да бъде питана рибата "какво е океанът" се заемам единствено с опис (инвентаризация) и изреждане, на това, което виждам тук, на другия край на Европата... в последните няколко години. Отказвам се да мисля има ли смисъл от художествената или недотам художествната фотография...

Вместо въведение: Обектът на описанието ми е днешна Испания и по-точно, баската автономна област, намираща се североизточната част на Пиринейския полуостров: Между Билбао и Сан Себастиян (френската граница, за да сме точни).
Защо са нужни тези уточнения?!
Защото баската област съвсем неслучайно носи объркващото име "Страна на баските" (Pais Vasco, Basque Country) и като такава, може да бъде объркана с част от Южна Франция или Навара. Естествено, това, че сега тези "нейни изконни" територии принадлежат на други области и държави, нищо не означава - може да апострофира някой незапознат с историята на Иберийския п-ов. - Така е!

Нека се върнем, тогава, назад във времето, за да търсим въпросите изконни територии преди хиляда, две хиляди години (или след Диоклециан)... В най-добрия случай ще открием астурите и сродните им племена из Кантабрия, съпротивляващи се срещу римското нашествие и любимата ни за сравнения Империя.

Като не ни върви с историята - да опитаме с езикови теории и да ги наречем езикознание, пак... съвсем неслучайно! Нека се запитаме, тогава, откога знаем за съществуването на: 1. така наречените "баски" и 2. езика им, познат днес с 3. много имена (стари, нови и най-нови).

1. 
   
   Като начало, сред езиковедите почти няма спорове около следното твърдение, приемано за вярно: първоначалното баскон (vascon < uasco, pl. uascones) дава като резултат по-късните фонетичните варианти wascon и gascon.

Тук му е мястото да почетем нашия любим гасконец Дартанян!

1. 
   
   Говорейки за гасконците... знаем за тях, че говорят език, който някои (сред които и нашата Уикипедия, примерно) смятат за сходен (т.е. диалект) на окситанския (langue d'oc), а други окачествяват като напълно самостоятелен (да ги оставим в анонимността, която са си избрали)

Редно би било да се отбележат няколко думи за окситанския език и връзките му с баския, защото и до днес не разполагаме с по-стройна езиковедска теория за родовите връзки на последния, смятан днес от някои за един от най-древните "прединдоевропейски" езици на земята и за вече"изолиран" език.

Преди да задълбочим с теориите, обаче, следва да сложим коня пред колата.

Фонетичното развитие тръгващо от латински и водещо до "гаскон" е следното: uasco(n) / vasco(n) > wascon > gascon. Така погледнато е напълно естествено на някой умник-езиковед да му хрумне, че има връзка някаква между гасконски и басконски и, че този последният е първи във времето (досущ според фонетичния ред), т.е. "баският е субстрат на гасконския".

Този добросъвестен и наблюдателен човек е Gerhard Rohlfs, който старателно изучава, класифицира и описва запазената от древния окситански лексика, след като открива колко е чужда на френския. Подлагайки я на фонетичните "закони", открива, че приликите неизменно водят до баския: sarri > sarriо и пр. Дори днес двата "езика" делят територия и езиково съседство с френския в североизточния Пиринейския масив на Аквитания (т.е. Окситания) в градове като: Baionne, Anglet, Biarritz, La Bastide-Clairence...

А, окситанският е langue d'oc, нали помните Гъшата игра, гъшия език и пачия или гъши крак?! Нека не забравяме също, че Аквитания е всъщност Окситания и съответно окситанския е, освен "гъшия език" това, което някои могат да наричат "аквитански" (ако така предпочитат!).