Kaкто в миналото, така и днес, интересът към произхода на баския език е нестихващ. Колкото повече се пише, изследва и публикува обаче, толкова повече се заплитат кълчищата около малкото известни факти. Затова нека направя кратък списък на теориите, с които се борави днес.
Текст: XVBAN / DEO / ACAN / V(otum) S(oluit) L(ibens) M(erito)
Теориите породени от горната теза и опитващи се да обяснят наличните прилики между двата езика се свеждат до следните по-известни:
- Баско-иберийска: тя разглежда баския като един от древните иберийски езици (или в тясна връзка с тях), разпростанени на Полуострова преди романизацията. Сред защитниците й се числят вече споменатия Вилхелм фон Хумболд, но и известният испански (и баски) хуманист Мигел де Унамуно. Днес обаче и предвид напредъка в изучаването на иберийските епиграфски извори (Хесус Родригес Рамос и други) тази теория открива все повече трудности да бъде защитавана и намерените сходни думи се обясяват много по-лесно с естествния взаимообмен съществуващ между съседни племена и народи. (На илюстрацията, иберийска монета с надпис Barskones).
- Кавказката, търсеща паралели между баски и грузински (Ян Браун) или баски и арменски (Vahan Sarkisian). Макар да не е особено популярна сред съвременните баски учени, които цитират лингвиста си Луис Мичелена, като един от основните й противници (за такъв можем да считаме по-скоро Ларри Траск), истината е, че в публикациите си той се отнася твърде сериозно към нея и просто обяснява, че намерените прилики в лексиката не са достатъчни (като в никоя от другите разгледани), за да се приеме за меродавна. Интересни паралели между баски и грузински са следните: zara, gw, ezer (грузински) <> zara, gu, eder (баски) - 'кош, ние, хубаво'. За отбелязване е, че групата от кавказките езици, с която най-често е сравняван баският е "картвелия" (Ян Браун: Euscaro-Caucasica: Philologia Orientalis, 4 - 1998), но също и с черкезката (адиги), нахско-дагестанската и пр. Още не се е намерил учен обаче, който да го е свързал с башкирите, макар именно сред тях да е потвърдена характерната хаплогрупа R1b3, която защитава една от генноглотогенетичните съвременни теории на Stephen Oppenheimer (The origins of the British; Editor: Constable and Robinson, 2006, ISBN 1-84529-158-1; Myths of British ancestry).
Евентуалната връзка на баските с Британия само съживява старата легенда на автора (Aymeric Picaud) на Codex Calixtinus, от когото знаем за свещения път на богомолците към Сантяго де Компостела. Според него (баски и) наварци са потомци на шотландците, изпратени от Гай Юлий Цезар да се разправят с непокорните му данъкоплатци из Пиринеите. Според разказа на Аймерик им било заповядано да изтребят мъжете в зряла възраст и да се задомят с жените им. За целта шотландците влезли през Барселона и помели всичко чак до Сарагоса и до Байона, стигайки планинската верига Oкa ('Гъшата' планина: средновековната граница между Кастиля и Навара запазила като административен център историческия град Белорадо), но кастилците им се опънали и ги изтласкали високо в планините, където се укрепили и намножили с помилваните от бунтовното племе жени. Името им nauarros идело от non ueurus, което доказвало, че са пришълци (XII. mendeko Euskal Herria Santiago bidean. Gidor Bilbao Telletxea. Uztaro 11).
Връзките на баския с берберските езици (Товар, Dominik Woelfel) вече се обясняват просто със заемки.
По-екзотично може да ни звучи побратимяването му с угро-финските езици и по-конкретно с маджарския, защитавано в миналото от Ferenc Ribáry (1866), а днес от Károly Morvay.
Сред историческите куриози и мистификации най-приятните са тези, които го провъзгласяват за езика на Атлантите или като наследения от библейския Тувал, внукът на Ной...
Понеже е много популярна сред съвременните баски националисти, се налага да бъде спомената и представяната като неоспорим факт теория за неолитния автохтонен произход на баския народ и език. Първия импулс в тази насока го даде в близкото минало баският етнограф Барандиаран, като предложи теорията, че щом като думата за секира (айскора) съдържа корена айс/айц- със значение на 'камък', логично е да се помисли, че думата е от времето, когато сечивата са били от камък. Тази иначе непоклатима логика намира, обаче, спънка в етимологията на думата aizkora, която идва от латинската asciola. Има още два-три подобни примера, но не си заслужава да бъдат подробно привеждани, предвид критиките за несъщественост към кавказките теории, разполагащи с далеч по-голям сравнителен регистър на лексикални (стотици корени), морфосинтактични и фонетични сходства.
Съвременният вариант на тази теория, която предполага баските за преки потомци на кроманьона - носител на магдаленианската палеолитна култура - разселил се из Европа (от Украйна до Пиринеите) след заледяването, търси съратници не само в средите на сравнителното езикознание, но и на модерния сравнителен генетичен анализ (виж. т. 2). Една от много нашумелите напоследък идеи е поддържаната от генетиците Forster и споменатия вече Stephen Oppenheimer, опирайки се на остарелите иначе идеи на Venneman за прединдоевропейския произход на баския. Теориите на Venneman са силно критикувани още от появата си от множество лингвисти като Untermann и Tovar. Последните усилия в тази насока са на също спорния фински езиковед Kalevi Wiik, който смята баския за европейския праезик на... западна Европа (? Неясно дали основанието му да изключва напълно източна Европа от полезрението си не ще да е бившата Берлинска стена, която още парцелира представите на западните изследователи дори когато се пътува назад във времето, много преди 1054 г.).
Последният акт на тази трагикомедия се разви преди две седмици (11 Май 2010), когато в пресата се появиха отзиви за публикуваното в «Human Genetics» изследване на генотипа на баските в сравнение с останалите европейци. По-тъжната новина е, че въпросното е било поръчано и финансирано от 2005 от предишното баско националистическо правителство с целта да се докаже съществуването на баската "раса". Заключенията, обаче, бяха разочароващи за баските расови пуристи (вярващи навремето в отрицателния резус фактор на "чистите баски") и ги побратимиха с останалите европейци и особено с испанци и французи, макар със следната уговорка. Стана ясно също, че както и езика им е "изолиран", така и етносът им носи характеристиката на териториална "изолация" и ендогамност, подобно на други като шотландския (ето, пак!!!) или живеещите в Северна Италия (Ломбардия?), Малта и Сардиния...
0 comentarios:
Публикуване на коментар