Приказки от стари времена

За баския или басконски език: еускара

2010-05-30T02:21:00.007+03:00

От поредицата за Империята...

Kaкто в миналото, така и днес, интересът към произхода на баския език е нестихващ. Колкото повече се пише, изследва и публикува обаче, толкова повече се заплитат кълчищата около малкото известни факти. Затова нека направя кратък списък на теориите, с които се борави днес.

Безспорни са сходствата в лексиката и фонетиката на баския и окситанския (аквитански). Дотолкова, че днес почти не съществуват съмнения по този въпрос и дори се смята, че баският е просто древния аквитански (окситански) или, че древният баски и стария окситански са нещо, което можем да наречем 'баскитански'. Веществените основания за тази почти категорично наложила се теза са наличните ок. 400 надгробни надписа пръснати из Аквитания, Арагон, Риоха и Навара: препратката е към страницата на Едуардо Ордуня Аснар, от където е взета илюстрацията. Ето и транскрипцията (снимката е съвсем скорошна: от 2 май 2010!):

Текст: XVBAN / DEO / ACAN / V(otum) S(oluit) L(ibens) M(erito)

Теориите породени от горната теза и опитващи се да обяснят наличните прилики между двата езика се свеждат до следните по-известни:

Баско-иберийска: тя разглежда баския като един от древните иберийски езици (или в тясна връзка с тях), разпростанени на Полуострова преди романизацията. Сред защитниците й се числят вече споменатия Вилхелм фон Хумболд, но и известният испански (и баски) хуманист Мигел де Унамуно. Днес обаче и предвид напредъка в изучаването на иберийските епиграфски извори (Хесус Родригес Рамос и други) тази теория открива все повече трудности да бъде защитавана и намерените сходни думи се обясяват много по-лесно с естествния взаимообмен съществуващ между съседни племена и народи. (На илюстрацията, иберийска монета с надпис Barskones).
Кавказката, търсеща паралели между баски и грузински (Ян Браун) или баски и арменски (Vahan Sarkisian). Макар да не е особено популярна сред съвременните баски учени, които цитират лингвиста си Луис Мичелена, като един от основните й противници (за такъв можем да считаме по-скоро Ларри Траск), истината е, че в публикациите си той се отнася твърде сериозно към нея и просто обяснява, че намерените прилики в лексиката не са достатъчни (като в никоя от другите разгледани), за да се приеме за меродавна. Интересни паралели между баски и грузински са следните: zara, gw, ezer (грузински) <> zara, gu, eder (баски) - 'кош, ние, хубаво'. За отбелязване е, че групата от кавказките езици, с която най-често е сравняван баският е "картвелия" (Ян Браун: Euscaro-Caucasica: Philologia Orientalis, 4 - 1998), но също и с черкезката (адиги), нахско-дагестанската и пр. Още не се е намерил учен обаче, който да го е свързал с башкирите, макар именно сред тях да е потвърдена характерната хаплогрупа R1b3, която защитава една от генноглотогенетичните съвременни теории на Stephen Oppenheimer (The origins of the British; Editor: Constable and Robinson, 2006, ISBN 1-84529-158-1; Myths of British ancestry).
Евентуалната връзка на баските с Британия само съживява старата легенда на автора (Aymeric Picaud) на Codex Calixtinus, от когото знаем за свещения път на богомолците към Сантяго де Компостела. Според него (баски и) наварци са потомци на шотландците, изпратени от Гай Юлий Цезар да се разправят с непокорните му данъкоплатци из Пиринеите. Според разказа на Аймерик им било заповядано да изтребят мъжете в зряла възраст и да се задомят с жените им. За целта шотландците влезли през Барселона и помели всичко чак до Сарагоса и до Байона, стигайки планинската верига Oкa ('Гъшата' планина: средновековната граница между Кастиля и Навара запазила като административен център историческия град Белорадо), но кастилците им се опънали и ги изтласкали високо в планините, където се укрепили и намножили с помилваните от бунтовното племе жени. Името им nauarros идело от non ueurus, което доказвало, че са пришълци (XII. mendeko Euskal Herria Santiago bidean. Gidor Bilbao Telletxea. Uztaro 11).
Връзките на баския с берберските езици (Товар, Dominik Woelfel) вече се обясняват просто със заемки.
По-екзотично може да ни звучи побратимяването му с угро-финските езици и по-конкретно с маджарския, защитавано в миналото от Ferenc Ribáry (1866), а днес от Károly Morvay.
Сред историческите куриози и мистификации най-приятните са тези, които го провъзгласяват за езика на Атлантите или като наследения от библейския Тувал, внукът на Ной...
Понеже е много популярна сред съвременните баски националисти, се налага да бъде спомената и представяната като неоспорим факт теория за неолитния автохтонен произход на баския народ и език. Първия импулс в тази насока го даде в близкото минало баският етнограф Барандиаран, като предложи теорията, че щом като думата за секира (айскора) съдържа корена айс/айц- със значение на 'камък', логично е да се помисли, че думата е от времето, когато сечивата са били от камък. Тази иначе непоклатима логика намира, обаче, спънка в етимологията на думата aizkora, която идва от латинската asciola. Има още два-три подобни примера, но не си заслужава да бъдат подробно привеждани, предвид критиките за несъщественост към кавказките теории, разполагащи с далеч по-голям сравнителен регистър на лексикални (стотици корени), морфосинтактични и фонетични сходства.
Съвременният вариант на тази теория, която предполага баските за преки потомци на кроманьона - носител на магдаленианската палеолитна култура - разселил се из Европа (от Украйна до Пиринеите) след заледяването, търси съратници не само в средите на сравнителното езикознание, но и на модерния сравнителен генетичен анализ (виж. т. 2). Една от много нашумелите напоследък идеи е поддържаната от генетиците Forster и споменатия вече Stephen Oppenheimer, опирайки се на остарелите иначе идеи на Venneman за прединдоевропейския произход на баския. Теориите на Venneman са силно критикувани още от появата си от множество лингвисти като Untermann и Tovar. Последните усилия в тази насока са на също спорния фински езиковед Kalevi Wiik, който смята баския за европейския праезик на... западна Европа (? Неясно дали основанието му да изключва напълно източна Европа от полезрението си не ще да е бившата Берлинска стена, която още парцелира представите на западните изследователи дори когато се пътува назад във времето, много преди 1054 г.).

Последният акт на тази трагикомедия се разви преди две седмици (11 Май 2010), когато в пресата се появиха отзиви за публикуваното в «Human Genetics» изследване на генотипа на баските в сравнение с останалите европейци. По-тъжната новина е, че въпросното е било поръчано и финансирано от 2005 от предишното баско националистическо правителство с целта да се докаже съществуването на баската "раса". Заключенията, обаче, бяха разочароващи за баските расови пуристи (вярващи навремето в отрицателния резус фактор на "чистите баски") и ги побратимиха с останалите европейци и особено с испанци и французи, макар със следната уговорка. Стана ясно също, че както и езика им е "изолиран", така и етносът им носи характеристиката на териториална "изолация" и ендогамност, подобно на други като шотландския (ето, пак!!!) или живеещите в Северна Италия (Ломбардия?), Малта и Сардиния...

Басконският език и класификацията на езиците

2010-05-29T22:38:00.005+03:00

Пак из поредицата: Империята, като пълзящ и вечнозелен бръшлян, който пуска клони и впива корени до края на земята (Finis terrae: днешна Галисия)

Веднъж изяснили си каква е приликата между наш Васко, Васко да Гама и Дартанян, можем спокойно да се обърнем към лингвистите, за да си изясним веднъж-завинаги къде е мястото на баския, гасконския, че и българския в свещенната класификация на езиците (Анхел Алонсо Кортес).

Преди да продължим, нека си спомним, обаче, че допреди 20 години я учехме въпросната, според руската школа и тогава говорехме за етногенеза и глотогенеза, докато днес, когато "политическата коректност" ни е размила романтичните понятия (днес табу!) като "нация" си превеждаме вместо от немски от английски и говорим за "етническа индивидуализация" и "езикова еволюция".

Понятието нация, прочее, е тясно свързано с представата за език или диалект (вкл. говор и жаргон), обаче... как да кажеш в днешно време, че съществува сърбо-хърватски или галисийско-португалски език или да отречеш македонския като самостоятелен, състоятелен резултат от съответната етногенеза?! Нали ще ти скочат няколко 'свободолюбиви' тирани и ще те оскубят още преди да си им обяснил откъде иде понятието нация (не, че ги интересува, от друга страна: показателно е, че иначе всезнаещата Уикипедия мълчи на руски, български и ингилийски и едва немската версия слабо я отсрамва по въпроса, но хич и не се осмелява да се отдалечи от политическата коректност).

Да се върнем на темата си, понеже за баския език и за баския етногенезис (или баската етногенеза) ни идеше думата. Надявам се, че не подлежи на съмнение, че за две различни неща и две различни понятия говорим, т.е. баският език не е същото като баския етнос, народ, племе или, дори, нация (ако решим така да го определим). Разбрахме се също, че етногенезата е остаряло в политическо и идейно отношение понятие и днес като модерни хора ще говорим за "етническата индивидуализация" на баския народ (за който не може да изчака съответната тема: подсказваме датата на тази последната, която напълно съвпада с времето на Виктор Юго и модата да се обсъждат националните въпроси из Европа).

Вече сме споменавали за това, че баският е определен, т.е. класифициран като "пре(д)индоевропейски", т.е. свръхсупердревен пра-език.

В приведената тук статия за класификацията човек може подробно да се информира за историята и критериите, според които се "класифицират" езиците днес. Важното, в случая е да се отбележи, че както представата за нация ни е станала тясна, така и типологията и старите понятия за прото-езиците и езиците 'майка'.

Впрочем, тук е мястото да отбележим, че над типологията на езиците е размишлявал и самият Дарвин (гл. XIII на Произхода), а и много от последователите му, така, че съвсем не е случайна темата за избора на понятия като глотогенеза или езикова еволюция.

Важното е, обаче, да се разбере, че самото съществуване на баския като изолиран в географската си зона език е основното предизвикателство за познатата ни още от Вилхелм Хумболт генеалогия на езиците, но тъй или иначе, той е авторът на идеята, че баският е сред "най-старите европейски езици". Вярно, че имаме по-близък пример с друг изолиран език като унгарския в Централна Европа. Неговата история ни е, обаче, позната и знаем как са се озовали там унгарците, които са го и пренесли.

Цитати и произход на илюстрациите:
1. Картата е взета директно от блога на Quesito amarillo (Жълтото сиренце).
2. Родословното дърво е от приведената статия на Анхел Алонсо Кортес.

За басконския, гасконския или наш Васко и Леонор Аквитанска

2010-05-29T17:38:00.006+03:00

Из поредицата: Империята, като пълзящ и вечнозелен бръшлян, който пуска клони и впива корени до края на земята (Finis terrae: днешна Галисия)

В тази неособено ранна сутрин, съвсем случайно срещнах една интересна тема в напълно непознат ми блог. Още по-добрата новина е, че там кипи дейност, водят се разговори, а дори и диалози и коментиращите се уважават помежду си: досущ както в "доброто старо време".

Фактът, че това ми се стори невероятно, екзотично и атемпорално, ме накара да се почудя в кой (и какъв) свят живея. Затова и предвид, че е безсмислено да бъде питана рибата "какво е океанът" се заемам единствено с опис (инвентаризация) и изреждане, на това, което виждам тук, на другия край на Европата... в последните няколко години. Отказвам се да мисля има ли смисъл от художествената или недотам художествната фотография...

Вместо въведение: Обектът на описанието ми е днешна Испания и по-точно, баската автономна област, намираща се североизточната част на Пиринейския полуостров: Между Билбао и Сан Себастиян (френската граница, за да сме точни).
Защо са нужни тези уточнения?!
Защото баската област съвсем неслучайно носи объркващото име "Страна на баските" (Pais Vasco, Basque Country) и като такава, може да бъде объркана с част от Южна Франция или Навара. Естествено, това, че сега тези "нейни изконни" територии принадлежат на други области и държави, нищо не означава - може да апострофира някой незапознат с историята на Иберийския п-ов. - Така е!

Нека се върнем, тогава, назад във времето, за да търсим въпросите изконни територии преди хиляда, две хиляди години (или след Диоклециан)... В най-добрия случай ще открием астурите и сродните им племена из Кантабрия, съпротивляващи се срещу римското нашествие и любимата ни за сравнения Империя.

Като не ни върви с историята - да опитаме с езикови теории и да ги наречем езикознание, пак... съвсем неслучайно! Нека се запитаме, тогава, откога знаем за съществуването на: 1. така наречените "баски" и 2. езика им, познат днес с 3. много имена (стари, нови и най-нови).

Като начало, сред езиковедите почти няма спорове около следното твърдение, приемано за вярно: първоначалното баскон (vascon < uasco, pl. uascones) дава като резултат по-късните фонетичните варианти wascon и gascon.

Тук му е мястото да почетем нашия любим гасконец Дартанян!

Говорейки за гасконците... знаем за тях, че говорят език, който някои (сред които и нашата Уикипедия, примерно) смятат за сходен (т.е. диалект) на окситанския (langue d'oc), а други окачествяват като напълно самостоятелен (да ги оставим в анонимността, която са си избрали)

Редно би било да се отбележат няколко думи за окситанския език и връзките му с баския, защото и до днес не разполагаме с по-стройна езиковедска теория за родовите връзки на последния, смятан днес от някои за един от най-древните "прединдоевропейски" езици на земята и за вече"изолиран" език.

Преди да задълбочим с теориите, обаче, следва да сложим коня пред колата.

Фонетичното развитие тръгващо от латински и водещо до "гаскон" е следното: uasco(n) / vasco(n) > wascon > gascon. Така погледнато е напълно естествено на някой умник-езиковед да му хрумне, че има връзка някаква между гасконски и басконски и, че този последният е първи във времето (досущ според фонетичния ред), т.е. "баският е субстрат на гасконския".

Този добросъвестен и наблюдателен човек е Gerhard Rohlfs, който старателно изучава, класифицира и описва запазената от древния окситански лексика, след като открива колко е чужда на френския. Подлагайки я на фонетичните "закони", открива, че приликите неизменно водят до баския: sarri > sarriо и пр. Дори днес двата "езика" делят територия и езиково съседство с френския в североизточния Пиринейския масив на Аквитания (т.е. Окситания) в градове като: Baionne, Anglet, Biarritz, La Bastide-Clairence...

А, окситанският е langue d'oc, нали помните Гъшата игра, гъшия език и пачия или гъши крак?! Нека не забравяме също, че Аквитания е всъщност Окситания и съответно окситанския е, освен "гъшия език" това, което някои могат да наричат "аквитански" (ако така предпочитат!).

Владетелите и образцовата "образна" пропаганда

2008-11-25T16:45:00.018+02:00

В предишното си включване споменах за тезата на документалния на BBC Как изкуството създаде света, а тук му е мястото да си нахвърлям бележките по него преди да съм ги забравила.

Темата е, разбира се, стара като света, но понеже дойдоха времена, в които сме склонни да се самозаблуждаваме, че вече не ни е нужно да "четем между линиите", а навярно това е А,Б,В -то на измислените нови журналистически специалности, с които ще ни дари Болонската реформа в Империята... Нека се върнем към изворите!
И така (повествованието ми не претендира да е повече от свободен преразказ на филма)... чужденецът-централноевропеец от Стоунхендж, който разходил изящните си златни накити сред възхитените туземци на Британските острови, преди едно 5 хиляди години, бил наясно с предимствата на целенасочено отработения имидж. Величавият му облик постигнал желания ефект у туземците и, току-виж, бил основната причина да му се покорят и заработят за него, вдигайки комплекса. Тъй или инак, това е по-маловажното... в сравнение с великото му откритие, използвано едно към едно до ден днешен: достатъчно е да се сравнят снимки и картинки (образи!) на древни и модерни високопоставени особи. Не, не само репортажи на преживелите времената си монарси по света (било английската кралска особа, било японския двор)! И диктаторските униформи отпреди или следнаполеоново време, та до днес... и те не са лишени от златни пагони, копчета, везмо и катарами!
Добре, ама, с властта, тоест Империята порастнали и проблемите й: как да придобие велможата й видимост по всичките й краища, простиращи се в четирите посоки на света?! Да, иде реч за Дарий I: владетелят на златната империя, според добре познатия библейски сън на Навуходоносор.
Великият Дарий, чиято царствена особа намерила начин да се афишира пред разнородните си достъпно и ефикасно: чрез каменни афиши като този от Персепол, на който са изобразени верни люде от всички краища на империята, поднасящи дарове на един щедър, справедлив и благосклонен господар. Пропагандната машина (т.е. изкуството, именно ТО!) разработила подходящите символи, изражения и изображения по внушителен начин и... успехът не закъснял! (и нашите земи са в територията й, чудно защо ли все забравяме поучителните нещица от историята си!)

Величавата тази империя можела да бъде покорена единствено от... още по-находчива пропагандна машина... от последно поколение (хай-тек, де!). Виждаме я в образа на Александър Велики. Изобилстват из нет-а подробните естетически и критически оценки на известната помпейска мозайка на баталната сцена от Исос (Issos), в която смелият и гологлав Александър убива с поглед умрелия от ужас Дарий III, впечатлява и популярността на този вид "афишно изкуство" (а, то... друго има ли?!) из древния свят. По-интересното е, че според съвременните изследвания, образът на Александър - така широко познат ни от бюстове, монети, мозайки, каменни релефи и пр., бил създаден много преди звездното момче да спечели каквато и да било битка... от любящия и амбициозен, вярващ в звездата си баща: Филип Македонски!!!
"Крушата не пада по-далече от дървото", така, че поредното обновление на високотехнологичната пропагандна машина се дължи на самия Александър Македонски - велможата завещал на идните поколения василевси простата и гениална идея да "облекат" в пресветлия си лик всички монети в Империята си! Какъв по-успешен афиш, листовка или позив на властта би могъл да се измисли?!
Всяко попадение си има и допълнителни разработки: на приведения тук пример може да се съзерцае Великия Александър, увенчан с рогата на слънчевия бог Амон!

За жалост, дори и най-прекрасните отркития в човешката история, тъй или иначе биват опорочени. За това, обикновено, се е грижела и се грижи последната от Империите: тази именно, с която свързваме самото понятие и тази същата, чиито последни дихания се опитват да просъществуват в нещото наречено "обединена европа" (ако съответстваше на понятието бих я изписала както подобава на лично име, но не би!).

Империята, т.е. РИМ бил в остра криза... разделен на две основни фракции, които воювали по всички възможни фронтове. Дори облеклото и модата се размахвали като идеен гладиус в ръкопашни боеве между републиканците (консерватори) и поборниците за нов световен ред (нещо като монархисти). Октавиан (познат ни повече като Август: наместник или губернатор на провинция Македония, прочее - вестта за смъртта на Цезар го сварва в Аполония Понтика!) бил голобрадо момченце, неособено запознато с римските политически афери, но... явно имало къде да научи за силата на добрата пропаганда и за ползата, която би му донесло едно евентуално съдружие с Цицерон!
В резултат: царствените му бюстове с лаврови венци били подкастрени в полза на новия имидж - известната му статуя Август на Прима Порта, чрез която е представен на Сената прилично и скромно подстриган и вчесан, с боен нагръдник, но... бос и изпавящ гола ръка не като воин, а като оратор. Посланието тъй или иначе постигнало желания ефект и в Империята била провъзгласена неговата Pax Romana... докато той се заел с всичките си сили да се освободи от знайните си и незнайни врагове. Да, не пожелал да бива наричан Цезар... приживе; смятал се за "пръв между съгражданите си" със същата скромност, с която Ленин и Сталин се наричали другари!

Златни находища и мегалитни култури

2008-11-25T13:03:00.008+02:00

Докато се събуждах тази сутрин пред магическата кутия... що да видя?!
Поучителен документален на BBC по баската телевизия, разбира се (да живеят "бедните" и незначителни телевизийки за които Големия Брат и скъпоценната му - насъщна като хлебец - зрелищна смет не е по силите!): Cómo el arte hizo al mundo (Как изкуството създаде света). Великолепен епизод, който би следвало да разкажа отделно (ако имам време и сили, разбира се!)!
Какво ме впечатли, обаче?! Нямам представа как започва епизодът (от 2006, иначе), но го хванах като разправяха за впечатляващи златни украшения открити там нейде около мистериозния мегалитен комплекс, познат на всички ни като "най-големия и чудноват в Европа" - Стоунхендж (За повече информация: National Geographic). И, както мъдро заключават... накитите принадлежали на някой виден знатен мъжага, живял баш по времето на издигането на комплекса и, по всичко изглежда - чужденец (тогава това не звучало като немил-недраг и още се спазвали древните закони на гостоприемството, предполагам :)! Анализите на черепа му подсказали на съвременните знатни оксфордски люде, че родината му би следвало да се търси нейде из Централна Европа. Потвърждава го и териториалната самотност (т.е. уникалност) на находката от простоватите за съвременните ни представи, но изящни за времето си накити от лято злато, отпреди близо 5 хилядолетия.

Чудно, но... видът им изцяло ми напомня на тези от халколитния Варненски некропол. Подобна беше и реконструкцията на лицето и типа на чужденеца, чиято знатна осанка овенчана със златни накити... покорила скромните и с кожа облечени древни обитатели на острова, непознаващи покорството на слънчевия метал!

Това ми напомня, че повечето западни публикации за мегалитната "култура", която по всичко изглежда е и тясно свързана с керамичната камбановидна битова такава... все още чертаят Европейската й карта сякаш Берлинската стена никога не е падала и им пречи да погледнат зад нея!

Разпятие на iYi в Навара (Испания)

2008-11-16T18:37:00.022+02:00

Това "готско разпятие" се намира по свещения път към Сантяго де Компостела в църквата на Пуенте ла Рейна (Навара, Испания) и е датирано към края на XIII век.
Знакът, който ние лесно идентифицираме като родов и изконно български... на Пиринейския п-ов (западната Иберия) е известен като "пачи крак" и се свързва с чудовищно трагичната история на едно систематично дискриминирано на Запад племе: аготите (cagot на френски, agote на испански).
Преди няколко месеца The Independent дори публикува статия за тях, посветена на "последната недосегаема" в Европа. Истината е, че, навярно, става дума и за първите (а, надали последни) "недосегаеми" в Европа... задължавани да носят на връхните си дрехи "пачи крак" в ярък цвят - обикновено червен (родовия си знак?!), за да бъдат лесно различавани и изолирани от останалите: знаем го от легенди, стихотворни насмешки и съдебни документи (дат. от XVI век насетне: преди това са познати с други имена).
Колкото до имената, най-старите ги свързват с готите на Карл Велики или арианското християнство и албигойството: chrestiens, crestiaas, crestat, chistrones, cretins, т.е. християни (ариани, но от същия произход е и "кретени"), gezitains, gezits, gahets, gafos, agotak (мн. ч. от баски със значение наследници на готи), cagots, capot, kakod /в Бретан/, - със значение на прокажени (по-скоро духовно прокажени, с тъй наречената "бяла проказа" на албигойската ерес), collibert, cullivert, couvert (< cum libertus?, според някои автори).

Ето една прекрасна снимка на Разпятието на iYi и една интересна публикация на блога Laberinto románico с интересни снимки от:
1. Гробището на Санта Мария де Адина, Ирия Флавия (Падрон, Ла Коруня). Капак на саркофаг със символа "пачи крак" [Диапозитив на автора(с): 8-ми август 1981].
2. Гробището на Санта Мария де Адина,Ирия Флавия (Падрон, Ла Коруня). Капак на саркофаг с двоен символ "гъши/пачи крак" [Диапозитив 13-ти юли, 1986].
3. Подобна снимка от Храма на Разпятието: Пуенте ла Рейна.
4. Църква от XII век, Ревиля де Сантулян (Паленсия). Графити на средновековен пилигрим: „пачи” Кръст (Cruz de Oc) с рамене от „пачи крак”.

Ето и приблизителния превод на статията (далеч не споделям мненията на автора като цяло, но някои от паралелите му са интересни):

„Гъшата игра”* на куц крак

* В Испания не се играе на „Не се сърди човече”, а на „Гъшата игра”... поне откакто на Франциск Медичи му хрумнало да я подари на испанския крал Филип Втори.

Казват, че в римската провинция Ирия Флавия (днешна Галисия) е роден Присцилиян - свещеникът, опитал се да хармонизира старите келтски вярвания и развиващото се християнството. Затова бил обявен за еретик и екзекутиран „по святому” благочестиво. Ирия е също мястото, където според традицията, пристигнал корабът носещ тялото на Апостола Сантяго (Свети Яков). В църквата на Дева Мария от Адина е било и седалището на епископите, преди преместването му в Компостела (Сантяго де Компостела). И в нейното гробище бяха открити многобройни саркофази, свебски и вестготски, от V-VIII век, чиито капаци съдържат релефи със знака "Y", които археолозите определят като "стола" (лит. облекло) и "двойна стола". Въпреки че сред релефите има други, още по-загадъчни. Това са приличните на Гъши крак, единичен или двоен. Точно казано, става дума за „руната на живота" - знак на Северните и германски племена, използван през IV век от епископ Вулфила, при създаването на готската азбука, с цел разпространението на Писанията на езика на готите.
Белег изключително подходящ за украса на саркофазите на вярващите, надяващи се да се преродят. Но също така символ, който много подхожда за майсторите-строители - вечните поклонници в преследването на знания - запечатани с печата като чада на Майката-Гъска.
Между тези свебо-вестготски саркофази от Галисия и „готското разпятие” от Пуенте ла Рейна в Навара, се простира дълъг път: Пътят. Мнозина просто са го проходили пешком, а другите - със своите Гъши крака... Някои дори са оставили свитеделството си върху каменните блокове на храмовете, гравирайки Гъши кръстове из Гъшата страна (на фр. Languedoc и на окситански Lengadòc: „гъши език”), с равни рамене под формата на "гъши крака".
_________________________________________________
Публикувано от ALKAEST в 14:06
Cruz de Oc е това (от герба на Лангедок: „катарската страна”)

Улфила, Вулфила и Урфила

2008-11-16T16:35:00.007+02:00

Навремето, още като не бях чувала за арианския епископ Улфила и бях мернала съвсем случайно картата на Малка Скития, където е създадена готската азбука се чудех и маях защо ли не сме го учили никога, както подобава на преживяващи времената си динозаври. Хеле, пък, като открих "портрета на Улфила" с въпросната готска азбука!

Остава да добавя и тази статия, препращаща към съответни извори, за да не е трудно за никой любознателен скитник из виртуалното пространство да си създаде собствена теория по въпроса с произхода на глаголицата, която... О, чудо! докато бива напълно изтребена из нашите земи, преживява на територията на Хърватска, Босна и, даже, се печата във Венеция!

Защо да е различна етимологията на Пирин и Пиринеите?!

2008-11-16T12:46:00.010+02:00

Питам се и питам, затова моля ако някой има ясна представа по въпроса, нека я сподели!

1. По повод на извеждането на Пирин от предполагаемото славянско божество Перун може да се консултира Уикипедия на български и на руски.
1.1. Друг е въпросът откога е засвидетелстван култът към Перун, точно славянски ли е и дали откритите и датирани като по-ранни култови предмети, които се свързват с култа му са непременно "славянски", "скитски", "руски" и пр.
1.2. В светлината на горното тълкуване би се оказал съвсем неразбираем (поне за мене) и факта, засвиделстван от нашата Уикипедия, а именно, че на албански Бог е Perendi, т.е. изразен със славянско (?) понятие.
1.3. Съвсем смислено звучи етимологията на акад. Вл. Георгиев, извеждаща името на Пирин от тракийската дума “перинтос”, което означава скала, и от хетската "перунаш".
*Тук не му е мястото, но е наложителна ревизия на понятието славянско, което ще се окаже тракийско, ако не и българско.

2. А, сега, пътувайки на Запад към Finis Terrae (края на земята, означен от Колоните на Херкулес, днешен Гибралтар) се натъкваме на друг Пирин: Пиринейските планини. Името им се свързва с нимфата Пирена.
Ето и митовете, свързани с това име:
2.1.Пирена е една от дъщерите на Данай (Данаидите) от връзката му с етиопска жена. И тя, като сестрите си, се жени за братовчед си, потомък на чичо й (близнака на баща й) - Египет. Според нечестивия план на Данай завземането на Египет минавало през смъртта на петдесетте престолонаследника, за което решил да ги ожени за дъщерите си - Данаидите: за повече - Павзаний, Аполодор, Хигиний. За отбелязване е, че наказанието на Данаидите ги "заточава" в Тартара, осъдени да носят делви с вода, за да напълнят "каца без дъно".
2.2. Пирена е и нимфата-щерка на речния бог Ахелой или спартанския (по-скоро лакедемонски) цар Ебал/Ойбал. Любовница на Посейдон. Има двама сина: Лехей и Кенхрей (Кикна: като любовница на Арес според друг мит). От сълзите й по погубения от Артемида Кенхрей се образува извора посветен на Музите, от който пие и митичния Пегас, опитомен от Белерофонт. На другият й син - Лехей е кръстен Коринт: Lechaeum.
2.3. Пирена е и принцесата на тракийското племе Бебрики (бебреши) (чийто цар е Амик!!!). Според други е дъщеря на Атлас. Любима на Херкулес, който минава с нея през Испания, по път за Микена, със стадата на великана Герион (десети подвиг). След смъртта на любимата, Херкулес я погребва в родната й планина(!) и й прави могила, струпвайки скали и камъни и кръщавайки я в нейна чест с името Пиринеи.
2.4. Други варианти на мита я правят дъщеря на разни речни божества.

3. Естествено, съществуват и други, по-нови етимологии: претенцията на баските националисти за езиково първенство сред народите предлага иберийски или баски произход от Ilene os, значещо 'Лунна планина'.

Венец от цветя и ленти

2008-11-01T23:23:00.007+02:00

Танцът с лентите (а, ние как го наричаме?!) несъмнено носи отпечатъка на дионисиевите празници и, вероятно, би следвало да се свърже с някакви общоевропейски древни обряди, преживели чрез Карнавалните чествания.

Защо, ли?!
1. Защото цветен венец, украсен с ленти откриваме в класическия диалог за Ерос на Платон (Пир): това е "короната" на пияния Алкиад, който нахлува на Пира неканен, с флейтистка под ръка... и вдига тост за Сократ, променяйки хода на диалозите.
2. Милош Сидоров съвсем нагледно обяснява какво е нашата суровачка и как е свързана с древния кадуцей (Хермесовия жезъл).
3. Горските цветя се свързват, от своя страна, с образа на божествената Афродита, чиито руси къдрици са прибрани с венец от виолетки. По подобен начин възпява Алкей, възлюбената си Сафо.
4. Такава е и короната на Аполон.
5. Аристофан, от своя страна, когато иска да възпее родната си Атина, също я коронясва с виолетки, а това ни отвежда до един от митовете напомнящ този за самата нимфа Европа (в случая Ίώ),в която се влюбил Зевс-Гръмовержец. Историята ни е позната: пагубната любов на Зевс се овенчала с необходимостта да превърне любимата в бяла крава, за да я спаси от ревността на Хера. Така, докато тя бягала от съдбата си, под чифтените й копитца никнели благоуханните цветя.
6. Въпросните митове се вплитат в тези за Изида и Озирис, Афродита и Аполон (Адонис), Кибела и Атис, Ищар и Тамуз (?) и пролетните "вакхански" чествания на страстта, смъртта и възраждането. Особено във фригийския мит за Кибела-Атис кръвта му се символизира именно от виолетките, а климаксът на карнавалните мартенски чествания, наречени Attideia се ознаменува с церемонията на "парада на дървото": arbor intrat. Разполагаме с подробни сведения от времето на император Клавдий: празниците започвали на 15 Март със събиране на тръстики, следвал едноседмичен пост и отбелязване на смъртта и възраждането/възкресението на Атис с вика е в о х е на 24/25 Март (нашето Благовещение). Климаксът на честванията съвпадал със започването на пролетта - 22 Март. Тогава се отсичал един бор от свещената гора на Кибела, украсявал се с ленти и венци от виолетки и се почитал като мъртвия Атис. Скръбта траела 3 дни и се отбелязвала с пирове и кървави оргии, в които последователите на Атис и Кибела изпадали в екстаз и, идентифицирани със смъртта на Атис, се самонаранявали (в абисинската и сирийска църква се запазват някои от тези ритуали). По това време се извършвали и посвещенията в тайнствата на божествената двойка и се правели огромни огньове. Нощта на 24 срещу 25 Март минавала в пост, молитва и подготовка на голямото събитие: възраждането на Атис, овенчавано с голямо карнавално весело шествие, празнуващо с вика "АТИС СЕ ИЗПРАВИ, ЕВОХЕ!".
7. За Новогодишната елха и коледуването е излишно да се набляга. А, за Кръстното дърво или Дървото на живота: по-нататък и в отделна тема.
8. Пряка връзка с Танца на лентите има, обаче, дори най схематичното изобразяване на онзи соларен символ, който наричаме колело на живота, а инак много прилича на просто колело на велосипед. Също и със спиралата на живота (е, ако се задълбочим току-виж открием фрактали и златното сечение, та го свържем с питагорейството, ама засега няма да се забиваме в изчисления :) ).

Танци и фолклор

2008-11-01T21:31:00.000+02:00

Питам се на какво се дължи приликата между досущ еднаквите народни танци, които могат да се открият от единия до другия край на Европа. Тъй нареченият "танц с ленти", познат на баските като zinta-dantza, в Германия като BänderTanz, а в Юкатан, сред потомците на маите, като baile de las cintas, etc.) Навярно трябва да се свърже с познатите ни кукерски карнавални чествания.

От Изток на Запад:

1. Снимка на нашия "Ансамбъл Плевен" от страницата на хоро.бг

2. Централна Европа (Германия): с имената Bandltanz и Bändertanz. Изглежда, че е познат поне от 1225, в града Aachem.

3. На Пиринейския полуостров също е добре познат като баската zinta-dantza. Навремето са го танцували само мъже, за разлика от съвремието.

Отвъд Атлантика:
1. В Бразилия, страната на Карнавала: Dança das fitas o Pau da fita.
2. И на испански El baile de las cintas: в Юкатан.

Страницата на испански